Осем години от черния ден,
в който потегли ти към безкрая...
Словата ти, татко, звучат още в мен,
спомени мили в душата оставили.


Мъката жива е в наште сърца
и обичта ни към тебе е жива.
Пред нея безсилна е даже смъртта
и никога няма тя да си иде.


Липсваш ми, липсваш на всеки от нас...
Няма сина ми как \"дядо\" да каже.
Но аз му разказвам неспирно за теб
и вярвам ЧОВЕК като тебе ще стане!