Когато любовта е вик
изплакан от сърцето на самотник
и търси бряг във нечии очи...
...когато тишината става нота...
когато ослепял от светлина
не виждаш вече хорската дребнавост
и разранените ти пръсти са крила...
когато си надскочил свойта зрялост...
когато си погребал сто мечти,
но си спасил едно едничко стръкче вяра,
тогава значи целият си стих...
И да изчезнеш в миг- следите ти остават!