StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,699
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,645,647
   Съобщения: 154,900
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Следа

Събуждаш ме. 
Усмихваш се сънливо.
И галиш с поглед 
всяка спяща брънка.
Целуваш ме,
а сякаш вятър
се блъска 
през стъклото,
и отвънка
ухае пролет,
но е някак вяла.
Целувката ти -
пламенно изгряла,
се спира 
и почти... 
не ме достига.
Измъкваш се
доволно...
Но те тегли
към спомена
за идващото лято.
И тишината е...
почти строшена.
Като стъкло -
от мръсната  ти чаша.
Усмихваш се.
Целувката ти бяга
по остри ръбчета,
току по мене.
Събуждаш ме,
а тъй студен си.
И някак си
усмихвайки се,
плачеш. 
Усмивката ти -
вик далечен,
отеква като кратко ехо,
оставила по мен 
следа от спомен.
Усмивката -
сълза солена,
оставила по мен
следа студена.
А утрото е тъй далечно.
И прашната кутия 
обгоряла.
Останала следа,
в която  
ти някога
запази
аз...
и 
    ... нея.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-04-19
прочитания: 199
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход