uFeel.me
Следа
Автор: nella_gold,  19 април 2013 г. в 07:41 ч.
прочити: 234
Събуждаш ме. 
Усмихваш се сънливо.
И галиш с поглед 
всяка спяща брънка.
Целуваш ме,
а сякаш вятър
се блъска 
през стъклото,
и отвънка
ухае пролет,
но е някак вяла.
Целувката ти -
пламенно изгряла,
се спира 
и почти... 
не ме достига.
Измъкваш се
доволно...
Но те тегли
към спомена
за идващото лято.
И тишината е...
почти строшена.
Като стъкло -
от мръсната  ти чаша.
Усмихваш се.
Целувката ти бяга
по остри ръбчета,
току по мене.
Събуждаш ме,
а тъй студен си.
И някак си
усмихвайки се,
плачеш. 
Усмивката ти -
вик далечен,
отеква като кратко ехо,
оставила по мен 
следа от спомен.
Усмивката -
сълза солена,
оставила по мен
следа студена.
А утрото е тъй далечно.
И прашната кутия 
обгоряла.
Останала следа,
в която  
ти някога
запази
аз...
и 
    ... нея.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me