В памет на моя учител,
               поета Кольо Севов!

И тази нощ, Луната ще застине,

загърбила далечните звезди...

И тази нощ - сънят ще ме подмине,

с тъгата си,  разбудила очи...

След тази нощ, дъхът ми ще се слее

с тишинните безмълвни цветове.

И болката - във мен ще онемее,

забравена и нямо ще зове...

След тази нощ - с най-звездното от мене,

ще прекося край вас - сам стих понесен...

И пътя си подлунен - ще поема,

защото ме зове с безсънна песен...

И ще притихна сред небесните поляни,

стиха си недописан ще посея...

И ако в нощите безсъние ви хване -

ще е на звездният ми стих повея...

А тази нощ - след мен, ще изсветлее,

с пътеката предизгревна , и с мене...

Подслънчева - от живинката ще копнее,

от бялото й - всеки да си вземе...

... След тази нощ!