По дърветата студ и скреж,
настръхнали като таралеж.

Луната свети с огромен ореол,
оглежда се в замръзналия гьол.

Небето ясно пълно със звезди,
пушек излиза от моите гърди.

Тихо е.. Малкия ни квартал,
целия е затрупан и побелял.

Правя си поредната разходка,
посреща ме кварталната котка.

Всички прозорци са в тъмнина,
някъде проблясва светлинка.

Забравен, не изключен син екран.
Хлъзгаво е, залитам като пиян.

Не се прибирам-нарочно се бавя.
Дали още една обиколка да направя...?!?

Два часа е,.. стига съм стоял навън,
отивам да изкарам и втория си сън...

Човек да се повтори е по-сладко,
даже и на чуждо легло, и за кратко.

09,01,2012 г. Н.Василев НВ