uFeel.me
След кукувичи полет
Автор: nella_gold,  30 юни 2011 г. в 07:01 ч.
прочити: 352
Не беше съвършен,
по –скоро бе наивно труден.
И по-съдрана – всяка нова риза
прикриваше тъй мъжката му сила.
Личеше му – не беше сноб.
Привличаше с нехайно съзерцание.
И погледа – понякога суров,
придаваше му привкус на изгнаник.
Избягваше почти да разговаря.
Единствено говореше със знаци.
Не можеше да ходи по паважа,
а лазеше в калта –
за него тя не беше даром.
Изпроси си я с есенния дъжд,
и каза, че ще плаща
за някаква измислена любов,
не даром...
И каза си, че толкова е мило –
щом мъж да падне отведнъж,
а не да литне – просто е безсилен...
Не беше съвършен.
Но бе добър. Като в театър.
Назубрил бе поредната си роля,
във антракта.
Животът беше го школувал. Строго?!
И тъкмо – да се чувства... мъж...
отново на земята се оказа,
след сетния си кукувичи полет.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me