StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,508
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,043
   Точки: 2,656,491
   Съобщения: 153,611
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

След края

Небето поплака си вчера.
Лятното, тъй горещо небе!
Ледени късове ронеше.
Боляло е. Както мене боли.
Но аз сълзи вече нямам.
Изплаках и тях, и мечтите
и онези надежди изгубени,
които до последно се биха.
Казват, те накрая умирали,
тогава... къде съм сега?
Изпълнена с усмивки забравени
имам плът. Сетива. Но не и душа.
Изплаках я. И нея. На парчета.
Надеждите предадоха се след това.
Не знаех колко всъщност ми е ценна
и сега ще бродя в нищото. Сама.

18.07.11
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-18
прочитания: 211
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход