StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

След хиляда живота

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.

Беше някаква зла невъзможност
да се случи. Внезапният вихър
ни запрати в море от тревожност
и остана в душите ни тихо.

Не намерихме път. Не успяхме.
Или просто не стигна ни вяра...
Шепи нежност навред разпиляхме
с мисълта, че светът се повтаря.

И че може да върне онази,
като мълния светла, минута,
но ни срещаше мрак на талази,
но на болката падахме в скута.

Беше просто любов. Безвъзвратна.
Без очакване, ревност, надежди.
Няма как да я върнем обратно...
Сякаш Господ ни гледа под вежди

и сърдито мърмори: "Глупаци!
Разпиляхте най-ценен подарък!
Колко пъти изпращах ви знаци?!
Има вечност, а не календари!"

Има вечност (дали)? Е, ще чакам
(та дори да е път към Голгота).
Ще се срещнем след края на мрака,
може би... След хиляда живота.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-06-03
прочитания: 206
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход