Изгряваш сутрин
над хоризонта,
бавно,величествено,
издигаш се от изток,
далечно си,
но прелест излъчваш.

Сутрин гальовно
всички събуждаш,
без твоята топлина
и светлина немислим
е животът на света.

Пролет,събуждаш
всяка жива твар,
цветя,гори и поля,
разлистваш
в зелена боя,
пробужда се
заспалата земя.

Лятото,узряват
всички плодове,
достигнати от
жарките лъчи,
на твойте ръце.

Есента,
празнуваш берекет,
събираш урожая
на твоята
топлина и светлина.

Зимата,
стопляш нейде
някоя душа,
останала самотна
вън на студа.

Далечно,неземно си,
с прелест огряваш
и с радост
всички даряваш.