Небето се продъни да вали,
а слънцето отказа да изгрее.
На птиците просторът се смали
и те не пожелаха да запеят.
Изгубиха се сините мечти
сред мрачната тъга на сивотата.
Очите ми се давеха в очи
забравили цвета на красотата.
Тогава те измислих вътре в мен
а после обещах, че ще те срещна.
Духът ми се разсъни окрилен.
Небето стана розово от нежност.
В душата ми покълна радостта.
От облаците капеха усмивки.
Представих си любов и долетя...
Изгря във мен, защото я поисках!