Оставям те,
потичам и отплувам във водата ти.
Студена е... и ме боли премръзнало.
По-жадна е от птицата в душата ми,
сковава ме и ме изпива бързо.
Далече съм.
Не ми останаха криле за връщане,
във шепите си имам само гълъби,
не ми достигат облаци за доразсъмване,
а гълъбите не летят в не съмнало.
И всъщност нямам изгреви назаем,
слънцата си изгрявам от пакетче,
а твоите слънца са се удавили...
когато времето престана... да ми пречи.