StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,370
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,116
   Точки: 2,663,550
   Съобщения: 149,893
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Слънчова невеста

Не отглеждам цветя на балкона си.
Не топя маргарити във вази.
Полумрака - петно пред иконите,
е логично цъфтежът да мрази.

Със прободено копие дните ми
тичат жива вода ненамерили.
Коренища пропукват стените
на сърцето от дълго неверие.

Върху прага прашлясва подковата,
вече няма кадем на вратата.
Със шрапнели, подкожно забодени,
след взрива ме изхвърля вълната.

Ледни пръсти остават по гърлото
заповядват без дъх да угасна...
Аз отдавна живея при мъртвите,
но детето във мен не пораства.

То прикрива се в парка зюмбюлен
и бере разкървавени макове.
Тихо чака причастие в църквите,
а молитви товари във влакове.

Композира си шарени сънища,
недопятите песни преглъща
и дъга си рисува по съмване,
и строи си кибритена къща.

И докосва поникнали бисери
с всеки опит разтурено бягство -
съживения порив в очите -
оцеляло през битките щастие.

Делегирам права на мечтите си,
преобличам се в пъстри атлази...
вдигам щорите, съхнат сълзите -
светлина върху бузите лази.

А иконата - съдник от ъгъла,
сваля всички звезди на земята.
Пуска стълба, заженено Слънцето
и при него се качва Жената.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-07-14
прочитания: 73
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход