StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,122
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,869
   Съобщения: 153,890
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СлънчогледиЕ

Не тъгувам когато небето е празно и пусто.
Твърде много видях, и сърцето ми мрамор е хладен.
Не отварям врати на излишни, и дразнещи чувства.
За какво са ми буйни реки, щом не мъчи ме жажда?!
 
За какво са ми битки епични и славни победи,
и да имам трофеи по стените, които не свидя?!
Ако всеки ден виждам навели глави слънчогледи
скрили погледи в стих, ужасени че слънце ще видят.
 
И чернеят от страх семената във питите тежки
ала как да избягат, как в гората на сянка да идат?!
Нещо сбъркано има, от онези - нелепите грешки
птицечовки създали, и другите стряскащи видове.
 
Затова не търсете във тази вселена човешкото.
Тук съм само свидетел, от камък безчувствен изваян.
Като тих монумент сред поле непростимост и грешки,
аз съм сетна надежда за куп слънчогледи отчаяни.
 
Може би преди време съм бил като всички останали.
Може би съм си имал и куче... не помня подробности.
Но жътварите вече с любов пред стъблата покланят се.
Ала тези поклони са смърт, с аромат на възможности.
 
Затова не тъгувам когато небето е пусто,
и съм трън във очите на куп светила чувствоведи.
Но не могат да знаят чрез своето странно изкуство,
как се буди човек сред пищящи от страх слънчогледи.
 
                                                                     Nicky

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-10
прочитания: 70
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход