С протегнати към нищото ръце
крада от светлото на уличните лампи.
Когато няма слънце и небе,
когато мислите ми злобно интригантстват,
когато се разпадам на тъги
и даже пропастите ми остават без опора,
а този свят иззидан от стени
ме блъска яростно сред глутница от хора,
дочувам шепот на душата-единак:
\"Не се продавай за трохи от чужда вяра!\"
Уверено преглъщам буца мрак
и продължавам да се уча... Да изгрявам!