Среднощни огньове лумнали в сълза,
омайно биле в зениците на самодива.
Късче от крадена риза урочасва съня,
жадно от изгрева роса тайно попива.


Ефирен поглед, изящност, сянка бяла.
Елексир затворен в кристалче свобода.
В танц лудешки до край душа е отдала
окъпана в диханието на мелодия една.


От ритъма тревите вдишват изцеление,
гальовно по устните потичат капки мед.
Ловец на щастие, прошка и търпение,
една магия, пера по дланите безчет.


На разсъмване не заспива самодива,
а се преражда пречистена, опитомена.
Обречена на щастие, влюбена, красива,
с блеснали в очите пламъчета отразени.