StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,022
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,429
   Точки: 2,657,072
   Съобщения: 156,036
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Скритото послание

 


 


Светът, за когото не мислим,


бил е, ще го има и след нас,


Понякога в него се взира


един странник в самотния час.


 


Нощният мрак е извор на думи,


той някому е верен приятел.


Пред гаснеща свещ молят се други


на техния бог и създател.


На хората дарява знания


ангел с име „Носещ светлина”,


но за него няма място в рая –


обича бог неуката тълпа.


 


В Рослин зелените хора


бдят над божествен Граал.


В Рен льо Шато още търсят


злато и звезден портал.


В земята на хопи и зуни


Ватиканът построил телескоп.


Богове ли търси в небето


или следи от друг някой живот?


 


Момичета вървят след войници,


други търсят изгубено време.


За някого бият камбаните


и оръжията се превръщат в бреме.


Към Диамантен път отвеждат


Малка и Голяма колесници.


Далеч от Нормандия Ерик Саши


си играе с нотни броеници.


 


В пиеса описват негодник


и сърце, което е разрушил.


След тотема си върви самотник


в нощта на бездомни души.


Звезден път го води към Шибалба,


в книгите от Тайос търси предсказания.


Мечтае за погален водопад


и вода, притихнала под дланите...


 


Животът от едно Бяло камъче


извайва за обич скулптура.


Диваци нахлуват по континенти


и избиват непонятни култури.


Наемни мутри на полицейска държава


навсякъде сеят разруха и кръв.


За власт и петрол войните остават


за тях най-скъпоценна единствена стръв.


Света отгоре наблюдават


гарваните черни на Один.


Справедливост след това раздава


чрез силата на своя син.


 


Николай Райнов и Дебелянов


някого канят на гости в рая:


- Повярвай, ако си влюбен в дъжда,


чадъра свой ти нe отваряй!


Той душите отново пречиства.


Как ли? Сам опитай се да разбереш.


И запомни – обикнеш ли бури,


да питаш никога няма да спреш...


 


Нощем самичка, далеч от света,


в думи момиче мъка излива,


монахиня е за чуждите тя,


но в душата си самодива.  


Гола и боса пълзи по леда


на своята житейска пустиня.


Въглен под пепел е всяка следа,


но богът не раздава милостия.


По орис е сестра на Асол,


тайно в мрака обичта търси.


Но царят е отдавна е гол,


а рицарите днес са мръсни.


 


Усмихнато камъче зад галерия


дяволито на минувачите смига:


- Тъжни, приятели, не бъдете,


бялата лястовица пристига.


Танцувайте под слънцето и снега,


небето, звездите, луната.


Срещайте с радост бурите и дъжда,


защото прераждат земята.


На живота обичайте всеки миг,


понеже не е грозен или красив,


а само неповторимо велик.


И нищо, че е ясен или мъглив.


 


Хората не се познаваме,


от прах ще се превърнем прах.


Следи остават в миналите дни,


а съдникът ще изрече: „Разбрах!”


Защо ли себе си приемаме


за властник над света огромен?


Всички в земята лягаме,


но никой това не помни. 


Не здрав да си отиде, а щастлив -


всекиму това не се отдава.


И никога човек не разбира


спомен ли оставил или плява.


 


Векове този свят пак ще го има –


това е извън от теб и от мен.


И ще разцъфва Сакура всяка година,


следвайки своя път отреден...


 


Скалпел броди из завещаното тяло,


очи го следват и търсят познание.


Светът все така продължава напред,


безразличен към скритото послание. 


 


 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-14
прочитания: 247
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход