Под було от слънчеви мечти
се рее душата ми млада...
Заспивам..., притварям очи,
обладана от съня със наслада...
Копнежът познат ви със цвят,
аз от розов заменям със златен...
Извисена над пошлият свят,
плувам в съня необятен...
Там където мога само аз
и душата ми, онова да изпитам,
което не казвам на глас,
и го имам без никой да питам...
Защитена от нощният мрак,
всички светли мечти изживявам...
Не се страхувам, че има там праг,
с който във живота се съобразявам...
Скрита в съня си съм друга,
безгрижна, лудееща, щура...
Забравила, че съм майка, съпруга,
човек съм с различна натура...
.Анета Петрова