Скитам
из чуждите сънища,
опръскана с сок от малини,
ухая на дъжд и на ручеи...
коприва
сред древни руини.
Играя на шах със звездите,
в мрака
над източни гробници...
за капка живот със орлите
заменям
мечти на бездомница.
Заменям
хиляда години -
спокойствие, куп от богатства
за ден
сред моретата сини,
където покоят не властва.
Заменям
копринено ложе
за къс от небе самодивско
във него глава да положа
и да го имам...
и любя
от близко
На Скитницата, която танцува с облаците