Аз толкова много пътувам
и някак мириша на гари,
но рестото зная, че струва
не колкото път до Сахара,
където с дъха на пустиня
е, може би, всеки преситен,
а всяка сериозна картина
изисква порядъчен зрител.
Местата са вече заети
и дюни в очакване тръпнат,
а всичките нежни поети
сглобяват дъха си от кръпки,
далечни са жълтите дюни
и влакове там не достигат,
защо ли самотни лагуни
от завист с клепачите мигат...
Красива е тази пустиня,
макар да е място самотно,
и някога аз ще премина
през нея и сякаш по ноти,
ще взема от жълтия пясък,
прашинки ще духна с носа си
и нека съм кратък и ясен,
че тук не преправям гласа си.
Аз толкова много пътувам
и гарите мен ме познават,
но все под звездите нощувам,
мен нека ме виждат наяве.