Не съм Пенелопа,
но вън пред вратата,
стоят и ми хлопат
шейсет кандидата...
Шейсет кандидата
от сой и порода -
крале, дипломати,
учителят Йода.
Един мандарин -
вестник прочетен:
Китайска коприна...
Фън шуй и в клозета.
Два-три хекимина
с професорски титли.
Надута дузина
придворни министри.
Вежлив Терминатор
от знатна фамилия -
покритие в злато,
дворци и флотилия.
До племенен вожд
на горди масаи,
емирски разкош
и сараи в Дубай.
Не знам кой си шейх
с наследствени кладенци,
на бял свят със кеф
петрол май си вадеше...
Корсари и рицари -
народ воеватели...
С прислуга и писари.
Доволно богати са.
Мъже исполини...
Желани ергени...
Брюнети, блондини...
Известни бохеми...
С години ме следват.
Изобщо не вдяват,
че тази оферта
за нищо не става.

Не съм Пенелопа,
но вън пред вратата,
нахално ми хлопат
шейсет кандидата...
А аз да се хвана
с мизерен поет.
Без цент за реклама...
Със мравката Зед.
Такъв блед, неважен,
отнесен, отвят...
И няма си даже
проект за палат.
Няма си нищичко.
Гол - голеничък...
Често въздиша.
Броят го излишен.
Гладен изкарва
деня и нощта.
Мразен от всеки.
Пройдоха в света...
Някакъв репей.
Крайпътен наглец.
Снаждан и лепен.
Игла без конец...
Как се получи?
Как този невзрачник
вратата заключи
за чета юнаци?

Стои и се тюхка
отвън пред вратата,
покрита със мухъл
и плесен тълпата...
Как само разбуни
докрай духовете
момчето, което
ми върна Небето...