Сиви стени и прозорци зазидани,
а отвъд тях помниш улици пусти.
Хора заминали, сякаш завинаги,
тихи въздишки и спомени гъсти.

Минали вечери, често повтаряни,
вятърът вече не носи промяна.
И стари думи, на ум преговаряни
чакат удобен момент за размяна.

Сиви стени и прозорци зазидани,
а пък отвътре простира се мракът.
Снимки на хора, хронично обидени
- те нямат спомен, че още ги чакаш.

А часовете минават и времето
все не остава и все се скъсява.
Докато в тебе тежи още бремето,
а пък удобният миг закъснява.

Сиви стени и прозорци зазидани,
между пролуките лъч се показва.
А ти, отпуснал ръцете си ледени,
миг преди изгрева тихо залязваш...