StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,439
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,517
   Точки: 2,632,154
   Съобщения: 127,132
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Синият стол

Синият стол ме приканваше
в него да седна - добре,
но връхлетяха ме чайките
с дивият дъх на море.

Когато стъпих на борда му
той така изтрещя,
сякаш взривява се в бухтата
мощна пенлива вълна.

В ритъм сърдечен поклаща се
цялото звездно небе.
Бризът развява косите ми,
някъде свири щурче.

Аз съм отвън на верандата,
няма платна, такелаж
в синият кораб на детството
липсва дори екипаж.

Как залюлява се столът ми
щом усети вълна...
Няма да сляза от синьото,
явно това е съдба!

Стефан Стефанов
20.03.2018 ГББГ










vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-20
прочитания: 59
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход