Очи в очи право ще те гледам,
 
ще изследвам смазващите ти съзнанието

черти, да вперя взор и сила в измамната ти,

куха мощ, и там в себе си да открия Космос

вездесъщ и нов.

И болката не ще ме спре, нито поругае

нагоре все да гледам и да се стремя,

там попивам цвят и доброта, а с нея

е жива сърцевината, същността.

Незнанието наперено ще пренебрегна,

духът ми е ученолюбив гигант,

напрашва се, блести, блести, 

пък засияе в чудните криле на Мъдростта.

Дълбочина се иска тук - а навсякъде

се шири ограничена простота.

Жалко е живота пропилян в дребнавости

човешки, да повтаряш пак и пак...

докато те изтрие безкрайността.

Затова е дар свещен Духовността.

Благодаря, благодаря ти Боже -

благословен е моят ден смирен и окрилен.

А трудността ме носи към върха...