Сигурно съм луда да си мисля,
че добрината е усмивка,
а тя на халос се не подарява.
Луда съм да мисля,
че на земята най-щастлив е
тоз, който никого не наранява.

Че истината винаги живее
и прави хората открити.
Че вече лицемерите не пеят,
че подлеците са разкрити.

Че няма вечна болка без утеха.
Че всичко ражда се красиво.
Че има смисъл и във неуспеха.
Че чувството за дълг е живо.

Че има мъдри,те живеят вечно,
добрите никога не страдат.
Че има силни и сърдечни,
а силните по гръб не падат.

Че всяка грешка има си причина,
а прошката си заслужава.
Че някой ден, когато си заминеш
все нещичко след теб остава.

Не съм наред. И Бога ми, не зная
кой доктор ще ме излекува?
Но зная, че каквото да ми струва
ще вярвам в свойта истина до края.