Днес се случиха всички сезони.
Сутринта се родих като сняг.
А по обед млад вятър ме гони,
но се спъна във пролетен праг...

После, някъде в три без петнайсет,
станах зрялата лятна жена.
Като огнено вино те смаях.
Приближих те - със смях на вълнá.

Свечери се. Повя от морето.
Литна лист - като птиче перо.
Тънкоесенна диря в небето.
Кротък кладенец. Пълно ведро.

Тази нощ гледам утрото жадно.
Бръмна вятър по жълт от оса.
Чакам пролет и лято. На хладно,
и си крия снежинки в гласа.

2005*