Не искам самотата да обричам на нежелание и студ,
тя сестрица стана ми желана,
па макар и малко скучна в нощта.
Тя много не говори и съвети смислени не дава,
но сестрица моя си остана.
В мигове съдбовни, слушател тих си ми остана,
и в тъмнината сълзите ми сбира, сякаш бисери събира.
На самотата тихо се облегнах
и сетих бряг спокоен, а буря имаше в мене.
Тя много не говори, даже хич и не мърмори,
но слушател мил е все, нищо че е нежелана.
И на самотата песен й изпях,
макар да знаех, че е вече пята,
а тя с усмивка си затананика на мелодията стиха.
Верна дружка се оказа и нивга покана не отказа,
даже приказка ме научи да разказвам.
В плен не ме поставя и на думи с мене си играе.
И приятел верен в мен открива,
нищо че съм малко похотлива.
И навсякъде я водя, нищо че е малко срамежлива.
Претенциите си рядко тя издава,
макар не всичко да я радва.
Тя сестрица моя стана, веднага щом усети,
че на нея аз приличам.