Дължиш ми благодарност за това,

че съм намерила от теб какво да взема.

Бе сватбен принц с картонена глава

и за децата ми любовно семе.

А после – пелени, сено и тухлен прах,

и трудни сметки, липсващи – парите.

Ти спомняш ли си колко пъти пях

със тебе и за тебе под звездите?

Сега съм млада, всичко мога аз,

издържам на любов и на простуда,

и на скандалите с неистов глас,

и да крещя, и да се любя лудо.

Но в любовта си – не, не устоях,

макар че се опитах със поеми.

Наместо с нежност, прекалих със страх,

а после с гняв. И писнах от безвремие.

Не ще ти дам и сетния си час.

Не зная колко до развръзката остава.

Ти пожела да бъда като другите.

А аз

не мога само нещица да правя.