uFeel.me
Селска нощ
Автор: severianin,  6 април 2013 г. в 20:13 ч.
прочити: 288


Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна.

Това е селска нощ – студена, глуха,
без блясъка на стъклени витрини,
нощта на совата, нощта на бухала,
нощта на самотата и на виното.

В такава нощ единствено огнището
е като светъл намек за сърдечност –
пулсира пламъкът, дошъл от нищото,
горещ и чист, нетраен като вечност.

А по баирите, но все по-близо,
уплашеното ехо се търкаля –
към селските дворове шумно слиза
безмисленият кикот на чакалите.

И кучетата в яростна наслада,
до сутринта ще лаят на синджирите,
и ще личат в калта покрай оградите
отчетливи и страшни вълчи дири.

Чакалите на глутници ликуват –
те знаят – тяхно ще е всичко тука.
Хайдушки свири вятърът, лудува,
в прозорците с корави пръсти чука.

Нощта е на чакалите по право –
тук вълча кожа всяка нощ намята,
а хора и дворове оредяват
и вече са до пояса в земята...

Отдавна всичко спи. Навън е глухо.
Просветва в тъмното като око камината.
Нощта на совата, нощта на бухала,
нощта на самотата и на виното...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me