Отпивах лъкатушещи ликьорени пътища.
Преглъщах меките химерни мъгли.
Давих се от сухите думи на буци.
Изричах дихания с празни гърди.
Съдих бездомната, в мене закътана.
Скитах из есени от гнил листопад.
Драсках чертите ти по небета престорени.
Прераждах се в личности, съшити със хлад.
Сега вече голяма съм.
Събирам се цяла в единствена длан.
Надраснах се в пъти смирено-склоняваща.
Младостта култивирах в изтлял плам...