Изпитах аз любов, дори омраза
и страстите си трудно победих,
сега съм като празна суха ваза
и празен е дори и този стих!
А в празнотата като в тъмна дупка
съм сякаш звяр ранен, а не човек
и чувам само как сърцето тупка,
уви, за мъката не е измислен лек!
И питам се дали е още жива,
душата потъмняла от сълзи,
във вазата аз сълзите преливам,
а болката по тялото пълзи!