Сега разбрах, че есента е просто
тъжно повторение на моето вълшебно лято,
щом всяка хладна вечер аз забравям,че съм тук,
притихвайки, отричайки мига, дори когато
е нужно да се примиря с живота друг.
И всяко паднало листо е като трън,
забит в сърцето,
защото тласка ме напред,
далеч от миналите дни, далеч от моята утеха,
далеч от всичко мило, свързано със теб.

Вземете бъдещето, непотребно
при тази кървава сърдечна рана,
вземете всичко, спомените ми върнете,
защото само там аз мога да остана