Казват…”Счупеното носи щастие”,
мъдра мисъл или само думи са това…
Нима, след счупеното вземаш си причастие,
и всичко тръгва по утъпкана следа?
Сърцето щом на части е строшено,
има ли с какво да го слепиш,
кърви, до болка щом е наранено,
с какво ли можеш да го утешиш…
Щастие е ли е да имаш „счупено сърце”,
обвито със тъга и молещо за близост,
когато празни са и двете ти ръце,
сълзи в очите, а в душата гнилост…
Едва тогава ли усещаш радостта,
че жив си, и за тебе слънцето изгрява,
със срещи и раздели ти минава младостта,
проклинаш и се молиш тя да ти прощава…
„Счупеното носи щастие”…повтаряш,
лъжеш другите и себе си дори,
след сън блажен, на утрото оставяш
„щастието”, а сърцето не спира да боли…
И казват още…”Времето лекува”,
минава болката, забравяш,
но белегът остава, душата боледува,
на „Счупеното носи щастие” робуваш.