Сбогом на роботите

Ръка за ръка. Топли и лъскави.
Съвършени. В очите на съвършените.
А насаме- студено глухонеми.
Като стените на панелката,
която обитаваме. Под наем.

Ние сме идеалната двойка.
Сбъдната мечта на роботиката.
Но за да бъдем лъскави в другите,
ни трябва ток. Непрестанно.

Виждаш ми се загубила блясък.
Близнаци сме. И аз съм позавехнал.
Давай да правим верига.
Преди маските да са издърпали щепсел.

Стартирай кожа на повикване.
На пода. На масата. Върху стената.
В леглото. Все тая. Където ти скимне.
Аз ще стартирам кожа на приемник.
Малко обменна механика
и екраните ще оцелеят.

Докато загрявам стъклото ти,
можеш да ме гледаш в очите.
Но не поглеждай в дъха ми.
Иначе ще счупиш стъклата ни.
Не ни е останало повече.

Едната техника само.
Коефициентът на полезно действие.
Доколкото се смята за полезно
споделеното, бавно умиране.

Няма го онзи, Големият вятър,
който да ни удари в стената.
Тъй силно, че да отворим бетона
и да съвпаднем обятие
с профила на копнежа отвътре.

Гледай ме право в очите
и ще спасим от падане лъжата.
По- добре достроена илюзия,
отколкото несъбираема истина.

Но забраненият плод е най- сладък.
Толкова дълго си забранявахме
да надзърнем в света на дъха си,
че тъкмо там ни се гледа.

Очите са цензурирана лента.
Монтаж на добро или зло.
Дъхът е нецензурирана версия.
Операторът, който на живо
събира бялото с черно
и заснема дъга помежду им.

Късно е за очно програмиране.
Надникнахме в Дъха
и Дъха в нас надникна.
Вече не знаем да виждаме
как добродушната механика
побеждава злото на чувствата.
Роботиката е точна наука.
Точността проявява неточности.
Бъгове.

Стъклата ни са счупени до кокал.
Дъгата е само напукана.
Като наболяваща заплаха,
че ако продължим да я отлагаме,
ще се превърне в стъкло.

Остави се кожата да те стартира
в старта на моята кожа.
И екраните ще станат хора.

Има го онзи, Големият вятър,
който чупи стената на навика.
Но халките започнаха да го издирват.
Който издирва вятър, го пропуска.

Трябваше да изгубим следите му,
за да намерим Дъха им.
Вторият дъх е по-верен.
Защото доказва в мига си,
че първичното не е случайност.