Ти си моят Ромео,
тя - твоята Жулиета.
По дяволите!
Нещо в сценария
не се получава.
Ако бях мъж,
щях да стана Отело.
(Не че любовта
би ме оправдала!)
Аз въздишам по теб,
ти - без дъх си по нея.
Направо ми иде
да и оскубя косата.
Мразя я!
Знаеш ли защо?
Защото разбива сърцето ти!
Глупачка!
Не знае колко е богата.
Има любовта ти!
Притежава душата ти!
Какво ли не бих дала
да имам парченце от нея!...
Стига въздиша!
Тя не те заслужава!
Като те гледам как лазиш
през сълзи се смея.
Тя не е твоята Жулиета.
Заради теб отрова не би пила.
Време е вече
да я забравиш!
Ти си моят Ромео...
ако поискаш.
Аз отдавна съм твоя,
но... не го забелязваш.
В този сценарий има
нещо погрешно и гнило.
Любовта е взаимност,
време е да осъзнаеш!
Ще ти покажа
как без грим и червило
любовта е красива.
Изживей я, недей да мечтаеш!
Ще напиша отново
тази сцена лъжлива -
онази русокоска
отпада от нея,
да знаеш!
В моя сценарий
няма никаква
черна прокоба -
ти си моят Ромео,
аз - твоята Жулиета!
Ако стане така,
мисля да минем без отрова!...