В бели облаци

все скитах

и търсех

своето небе

но, дълго

нищо не откривах

и отчаянието

ме обзе!

Отне ми

то

една възможност,

с която

аз

не исках

да се разделя,

но въпреки,

че бе обречено

да се лутам,

в пространството

надеждата ме спря.

Усмихна ми се

мило

и любезно,

тя

ме насърчи

да продължа да търся

пътя неизвестен,

в който

криеха се

моите мечти!

И аз послушах

таз надежда,

която

хоризонта ми откри

и не след дълго

озовах се

в небе

от сбъднати мечти!