StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сажди от копнеж

Сажди от копнеж

Спеше малко - не помнеше сънища.
В най-далечния полъх на утрото
той обличаше черен костюм
и посрещаше улично изгрева.

 

От един безистен си купуваше
чаша евтино, старо кафе.
Даже глътка от него не взимаше,
а единствено вдишваше мириса,
докато не изстине кафето.

 

После бавно изливаше чашата.
Без утайката. Нея избърсваше
със очи. Дълго гледаше дъното
и от него събираше саждите.

 

След това си купуваше тъмен цилиндър
в магазина за шапки на старо.
И го ползваше, сякаш е сянка,
под която си криеше бръчките.

 

Към обяд си избираше къща
със комин, който трудно говори.
Беше чужд, но го пускаха винаги.
Не раздаваше смърт, а надежда.

 

До сърцето си носеше четка.
Като гума, с която да трие
пепелта - за да пее коминът,
и солта на болящите спомени.

 

Всеки искаше да го докосне.
Всеки хващаше дъх от дъха му.
Ала никой надежда не връщаше.
И Човекът със черен костюм
сам, със своите сажди оставаше.

 

И копнежът му, че ще получи
светлина, подарена от някого,
остаряваше. Както костюмът,
който бавно топеше душата му.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-01-27
прочитания: 190
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход