StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,484
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,586
   Точки: 2,643,535
   Съобщения: 152,751
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Същността

Обичах я -

любов от първата секунда.

Очите й -

ах тези шоколадови очи!

Така дълбоки,

искрени и нежни.

За любовта ми биха те умрели.

Докосвам тялото й - блян от кадифе.

А тя се гушва в мене и заспива.

Това е любовта. Това е мойта Сара!

Единствена, неповторима!

И знам, че само мене ще обича.

До сетния си дъх със мене тя ще тича.

Когато я открих, бе мъничко кутре.

Незнайно как попаднало в шубрака.

Сега е ловната кралица,

на всички кучета-водача!

На лов излязох, вчера сутринта.

Мъглата още лепнеше по нас.

Надуши Сара някаква следа

и стрелна се като внезапен порив.

Не знаех, че очаква ни беда

навътре в гъстата гора.

След нея хукнах като влюбен ученик,

видял красавицата на квартала.

И някак стана изведнъж, изчезна мойта Сара.

Ни шум, ни лай, ни стон.

Крещях и виках: "САРА, САРА".

Поглъщаше гласът ми злата планина.

Навлязъл бях дълбоко вътре,

когато спусна се нощта.

Изнервен, уморен и гладен

приседнах до едно дърво.

И мъката да разтопя, запалих огън,

и с глътка вино да се утеша.

"Изгубих ли те, мила моя?"

"Къде си Сара? Черна е нощта."

Внезапно чу се лай далечен.

Тревога, радост, суета.

А виното във вените ми закитя.

Затичах се сред бурени и клони.

Одран, преглъщах си кръвта.

Съзрях в далечината огън

и тихичко към него завървях.

Прикрих се като любопитен дух

в сянката на дебнещо дърво.

А там край огъня подскачат в кръг

дванайсет голи хубавици.

В котела нещо те варят и

пеят като демонични жрици.

"Елате ветрове Вселенски и

духове от цялата Земя!

От тази кучка днеска сътворете

най-вярната и хубава жена!"

Изви се остър вятър и

мигом всичко притъмня.

Изчезнаха звездите ярки и

мрак душата ми скова.

След миг гръмовен тътен,

светкавица проряза Вечността.

Изтръпнах, залепен в дървото.

Съзрях от дълбините на нощта

по стълба огнена да слиза

жена с неземна красота!

Пристъпи плавно по тревата.

Луната грейна, славейче запя.

Дванайсет лебеда край нея

я галеха със цветна светлина.

Треперейки, с разбити мисли,

оцъклил поглед, изумен,

съзрял жената на мечтите,

стоях безмълвен, вкаменен.

А тя се приближи към мене бавно

и нежно ме погали със душа,

наведе се и тихичко прошепна,

но сякаш песен прозвуча:

"Съзрях в сърцето ти, любов голяма.

Видя я даже Същността!

От твойта обич възхитена,

реши да те дари с божествена жена!"


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-06-20
прочитания: 548
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход