Защо оставяш моите сълзи

самотно да се впиват в тъмнината?!

Не виждаш, че отвън вали -

прикрил си се суетен в мрака.

Защо оставяш моите очи,

не зрящи,  да те търсят във тълпата.

Не виждаш, че дори боли,

когато пак се слееш с самотата.

Защо оставяш топлите ми длани

тъй дълго  във нощта да се изгубват?!

Нима не виждаш техните следи

по пясъка – все тебе търсят.

Защо оставяш моето сърце

от болката ръждива да се спира.

Нима не си усетил, че със теб

то толкова щастливо бие?!