Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си - с всичкото,
от което съм имала нужда.
И с насмешка поглеждам безличното -
с него сто пъти чуствах се чужда.
Днес се спирам за малко във себе си.
Да си дам свобода и утеха.
После пак продължавам по пътя си
със скроена от мен нова дреха.
Че душата ми в чувства разголена
си върви посред зима и лято.
Споделена. И не. Пази спомена,
в който мигове с вечност са сляти.
Днес отново аз тръгвам със себе си -
накъдето ми види сърцето.
Те, очите проглеждат с обичане.
А дълбоко във тях - е небето.