Със нея бродя в слънчеви полета.
Усмивка осветява моето лице
във спомените – жици със врабчета,
които идват в люти, зимни студове.
Със нея времето облечено е в смисъл.
И никога навярно не достига.
Пътуваме в споделяне улисани
на своите житейски, земни книги.
Оставя огънче, когато тръгва
след срещите ни в меки, топли гами...
И с него в тишината позапълвам
запазеното кътче за сестра ми.
Радостина Драгоева