Гледам дните.
Езиците едва помръдват в устните –
много звуци, а нищо не казват
Ръцете изпъват кожата –
едно лято се отдалечава.
Ниските листи на кестена
Понякога потрепват от капката –
едва потрепват…
Ритъм на горчивият дъжд.
Във промеждутък на живот
или в неспокоен сън
ме връща споменът –
в мъгла, която разцъфтява.
Единствена лъжа е паметта
и котва.
О, вие ветрове на хълма –
чуйте!
Забавено тупти сърцето,
но не иска смърт.
Грабнете,
разпръснете цвят и орис във градината
на облаците сведени.
Там днеска слънчеви деца се смеят …

Сърцето е знак.