Възпято от поети

и носено на щик,

обречено да свети,

да пее и гори;

разкъсвано от обич,

омрази и печал,

предателства и подлост,

и вярност – гълъб бял!

Безмилостно жестоко,

Вселена от Любов,

и възел от посоки,

от страсти, страх и зов;

привикнало да чака,

нетърпеливо все,

оставя  диря в Мрака -

Светлина-Сърце!

Из „Тайнства”