Вървя до тебе, но съм вече друга,
не съм онази, сляпата жена.
Да! Все още те обичам до полуда,
но потънала съм в пропастта.
Вървя до теб, но ти не забеляза
в очите ми поредната сълза.
Kолко трудно ми е да прегазя
чувството, че с тебе съм сама!
Вървя до теб потънала в мълчание,
кънти в главата ми единствено \"защо\"
Защо превърнах любовта в страдание,
защо загубих си достойнството... Защо?!
Трудна е борбата на ума срещу сърцето!
Трудно е да тръгнеш, макар и да боли!
Вървя до теб, но ти не си момчето,
в което влюбих се преди. Сърце прости!