Кажи ми от какво си сътворено,така различно да си всеки път?Огромно като цялата вселена,любов като раздаваш на света.А мъничко, когато надълбоко в тебе страхът и болката се настанят - трепериш, преживяваш пътя земен,победите и грешките на твоите деца.И чувам как...Потрепваш нервно във гърдите,за себе си напомняш като за огнище.Не спирай моля те, тупти за мене,че майчино сърце не се заменя с нищо.