Те бяха три. Огледаха се плахо.
Отпиха глътка. Вдигнаха главици.
И трите бяха истинско изящество -
три статуетки в разлива на дните...
Заситили плашливо свойта жад,
летяха със отскоци към зефира...
Раздипляха онази свобода,
която кара пулсът да замира.
Три грациозно-плаващи телца -
момент, за който цял живот си струва!
За кратък миг, с възторг видях това,
което няма в никой, никой Лувър...