Да, дива съм.
Опита се да ме обяздиш?
Не можа.
Сливам се с любовта.
Нима се заблуди, че ще се спра?
Че ще прекъсна порива в мен,
щурата си красота?
Нали затова години - ти си в моя плен.
О, нима си истински сломен?
Нека да съм странна, харесва ми това,
да бъда себе си - това е реалността.
И да ме боли, какво?
Ще се превърне в добро.
Животът е перо, пише приказка,
лоша или добра, има своята съдба.
Обичам те, признавам, но нали
си ми урок, че истинската свобода
се вдъхва със сълза и се бродира
дълбоко в същността.
Ще ме последваш ли сега?
Виждам те задъхан зад гърба...