Две слънца душата ми огряват,
две слънца - те всичко са за мен.
Всяка сутрин ликовете им целувам
и в задачите се спускам устремен.

Денем - все за тях си мисля,
във очакване да дойде вечерта
и мига, във който ще прегърна
двете ми любими същества.

Малкото във скута ми да седне,
да се хвали, че било е първенец,
за подарък в джоба ми да бръкне...
знае, че има, малкият хитрец.

Голямото до нас да ни се радва,
да ни гали с погледа си мил,
да ни целува с нежните си устни...

Така щастлив аз не съм бил! 

24.11.2011 г.