Не си се будил скоро.

Не осъмваш

в измамата на нощната забрава.

Препъваш се, изпадаш. Гръмва...

А после хукваш - кавалкада.

Проспиваш ме.

В съня ти  - все нехайна,

притичвам, и... протягам  длани.

Най-светлата звезда за мен остана,

за нея - просто дързостта ми.

Не се събуждаш.

И в просъница изричаш

ония думи, дето ми дължеше...

\"Обичам те, но трябва да избягам.

Светът ми непосилен е за тебе.\"

Протягаш се...

И сънно се надигаш.

В прозореца се вглеждаш мълчаливо.

Очите ти и там не ме намират...

Отново плачеш! Боже мой, прости му!