StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,374
   Потребители: 12,360
   Автори: 3,999
   Коментари: 319,136
   Точки: 2,663,602
   Съобщения: 149,564
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сън

Сън сънувах, моя обич,
странен и прекрасен.
Беше лято. Беше жълто.
Светът не бе опасен.
 
Въздушни бяхме и красиви,
душите ни летяха.
Нямаше ни краски сиви.
Вълшебни всички бяха.
 
Планината беше фона.
Във нея къща бяла. 
Ти ми върза под балкона
люлка засияла.
 
Залюляна, запъхтяна,
стигнах чак звездите.
Усетих как се чувстват птиците.
Имах сърцетуп в гърдите.
 
Птица да ти мине път-
невъзможно беше.
Но нали пък беше сън,
по всичко си личеше.
 
А птицата ми каза: „Днес
в небесното летоброене
ще получиш ти, момиче,
урокът първи по летене.”
 
И тъкмо почнах да разбирам,
поемах въздух възхитено, 
ръцете си разперих смело
и лекичко смутено.
 
И чух глас издалече:
„Събуди се, Вилия!”
Не знаеше, че аз летя.
Събуждаше ме, милия!
 
Сън сънувах, обич моя.
Почти ми се получи.
Тихо стъпвай във съня ми,
и тебе ще науча.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-10-24
прочитания: 125
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход