StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,981
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,713
   Точки: 2,647,916
   Съобщения: 155,926
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сън в лудостта

По пътека от облаци бухнали скита се времето и се смее над кратер димящ престаряла луна. Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта... Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, утре алчно захапваме чуждия плод - суета... И си вярваме, Боже, че е длъжно за нас всяко съмване да огрява деня, според нашите зли сетива. За пореден каприз жадно правим парад от очакване, смело съдим и трудно прощаваме чуждия грях. Че добри сме, а крив е светът, без покой се оплакваме - огледалото в него да видим, комай ни е страх. Иронично се смее луната над димните кръгове и отива си времето, яхнало облак брадат... Пак безпаметно спим на забравата лепкава в ъгъла и си вярваме, в своята глупост, че жив е сънят.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-07-04
прочитания: 71
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход